Благодарността

ноември 14, 2013 Няма коментари »

Разговори при Седемте Рилски Езера

Всичко, каквото ставаше около Учителя, добиваше дълбок смисъл и значение, защото животът се изразява в своята пълнота, цялостно.
Много от разговорите представляват словесен израз на тази текуща мисъл, която сега за пръв път се разкрива на човешкото съзнание. Това е „небесният хляб“, за който душите гладуват. Затова, всички които познаваха Учителя се стремяха да бъдат близо до него.
Разговорите при Седемте рилски езера са малка част от богатството, което Учителя ни разкриваше през време на живота ни с него край тях.
Боян Боев

Gore na Nebeto, Dolu na Zemqta

Благодарността

Днес, като се върнахме от Молитвения връх, направихме паневритмията край второто езеро. А след закуската направихме следното упражнение: наредихме се край езерото на известно разстояние един от друг, събухме обущата си и навлязохме малко във водата. Измихме ръцете, лицето и главата си. След това загрибахме с двете си ръце вода и плискахме пред нас. Излязохме от водата бодри и освежени.

Учителят каза:
- Децата могат да правят това упражнение в училище. Ако няма езеро, може да се използва някоя бистра река или извор. Водата действа смекчително, укротява, внася мекота. Водата действа много здравословно на нервите. Обливането с вода действа лечебно на нервната система. Обаче то трябва да става с топла вода. Жителите на селата, дето има много води, се различават от тия на селата, дето няма много води. На физическото поле има два мощни елемента – водата и хляба. Друг елемент е въздухът. Той има известно отношение с нервната система. Четвъртият елемент е светлината. Тя има връзка с мисълта.

Хлябът, водата и въздухът са кондензирана енергия. Или по-добре да се изразим, те са кондензирана светлина. А пък светлината е кондензирана Божествена мисъл.

Светлината трябва да приемате по същия начин като хляба.

Хлябът трябва да го дъвчете. И светлината трябва да дъвчете. Какво значи да дъвчете светлината? Това значи да я приемате с ума си, при участието на съзнанието, за да може да възприемете Божествената мисъл, която е в нея. Тогава иде просветлението.

Като възприема светлината, човек трябва да съзнава, че тя е кондензирана Божествена мисъл.

Като влизате във водата, благодарете.
Като излизате, пак благодарете.
Като дишате, благодарете.
Каквото и да вършите, благодарете.

Бог ни е оградил с блага, изобилни блага, за да няма никой да се оплаква. А пък сега всеки се оплаква.

За човека може да се приложи поговорката: „Вода гази, жаден ходи.“

Аз мога да живея във водата, но ако тя не минава през мен, жаждата ми не може да се утоли.

Ние можем да живеем в Бога, но има нещо в Него, което, ако влезе в нас, ще утоли жаждата ни.

Само така могат да се постигнат идеалите ни. Не само ние да живеем в Бога, но и Бог да влезе да живее в нас. Тогава започва онова съвършено състояние.

Има едно любопитство, при което хората не искат да знаят дъното на нещата. Като слезете на морското дъно, нищо няма да научите. Като слезете там, ще намерите само тиня. На повърхността ще научите повече, отколкото на дъното. Ако на един лук махнете люспите, нищо няма да намерите. Това, което спомага за знанието, което разкрива света за вас, то е светлината.

А понеже тая светлина е кондензирана Божествена мисъл, то чрез светлината ще влезете в съприкосновение с Божествената мисъл.

Божествената мисъл е кондензирана Божествена Любов. А Любовта е проява на Бога.

Любовта трябва да възприемате чрез сърцето си. Там е мястото й. Любовта, като мине през там, не е чиста: тя е обвита с едно желание. Като се снеме тази обвивка, ще дойдете до един велик свят.

Сега турете понятията в следния ред: първо храната, после водата, въздухът, светлината, кондензираната Божествена мисъл, кондензираната Божия Любов и Бог, Който е всичко.

Всичко това като ви се разкрие, ще видите красотата на онзи свят и тогава ще кажете: „Видях това, което око не е видяло. Сляп бях и сега виждам. Сега разбирам защо живея.“ Тогава някой ще ви каже: „Къде е небето?“ Вие ще се повдигнете нагоре и ще кажете: „Ела с мен.“

Това се нарича разширение на съзнанието ви.

Като ме вържат с вериги, аз ще запаля огън и те ще паднат. Ако аз съм нагорещен над 3000 градуса, кой ще може да ме спре? От дето мина, всичко пред мене ще се стопи.

Праведният, дето мине, всичко топи.

Христос, като влезе в ада, дяволите там казаха: „Защо Го доведохте? Той не е бил толкова слаб!“

Защото Христос, като влезе в ада, ритна адските врата, събори ги; всички дяволи се разбягаха и Той взе ключовете на ада.


Източник:
„Разговори при Седемте Рилски Езера“
Съставители: Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов
Издателство: „Бяло Братство“, София, 2011 год.

Свързани публикации

Остави коментар