Дивият ( конски ) кестен – акумулатор на Слънце и живот

декември 3, 2011 4 Коментара

div kesten

Дивият кестен (Aesculus hippocastanum L.) – и по-точно плодът му – бе на голяма почит от Лечителя Петър Димков: той носеше в джобовете си 2-3 кестена, така че винаги „пипаше“ малката лъскава, твърда топчица. Понякога го вадеше и после – пъхаше обратно. Убеден бе, че поставе там, кестенът излъчва с нищо несравнима енергия, която влияе особено благоприятно върху ставите, сухожилията и мускулатурата. Смяташе, че с 2-3 кестена предпазва себе си и ставите си от ревматични поражения и запазва подвижността им. И наистина, пръстите му бяха пъргави, „подвижни“, всичките му стави вършеха работата си по младежки.

„Тези малки кафяви, лъскави топчици са удивителни акумулатори на Слънце, енергия и живот и я отдават щедро, с постоянно лъчение цяла година!“ Науката още не е разгадала това чудо, което човек е опознал по пътя на опита … Те влияят не само на ставите, а и върху нервната система; те са незаменими успокоители на човека. Следователно добре е да ги има под възглавницата ви – пет- шест, най-много десет. Но не повече, защото „лъчението“ им в този случай може да стане много силно, да предизвика главоболие.

„Този плод е много подходящ за „шапки“, каквито нашият народ открай време прави с квасец, картофи, зеле и други растения.

Сам Лечителя си бе „изобретил“ шапка от двоен тензух, в която кестените бяха двойно същити – и доста повече на брой, от тези, които препоръчваше. Вечер слагаше тази шапка на главата си. „Заспивам мигновенно“ – не пропускаше да отбележи той.

Той препоръчваше такива „сухи компреси“ от съшити кестени да се поставят на болни стави: без друго лечение, само от енергийното влияние на кестените ревматичните болки се повлияват благоприятно.

Много полезни е лековити са „шапките“, в които „участват“ и кестени: нарязват се сурови картофи (примерно един килограм), поливат се с кафена чашка оцет и се оставят да киснат половин час. След това се изстискват добре, прибавят се зелени листа от черен бъз или зеле и две супени лъжици ситно настъргани кестени: сместта се изстисква от оцета и се поръсва с царевично брашно за отнемане на влагата. Получената каша се слага в двоен тензух и се полага на главата, като преди това се пъха между нея и косата един вестник. Държи се, докато главоболието, за което тази шапка е много ефикасно средство, премине.

div kesten 2

Кестенът – и по-специално цветът от кестени, е важна съставка в някои от прословутите „войнишки възглавници“ на Лечителя, като например тази срещу безсъние:
босилек, див кестен (цвят), мъжка папрат, хмел (шишарки) по 100 грама от всяко,
здравец (листа и цвят), жълта комуника, лайка, лавандула, майоран, маточина и миризлива лазаркиня – по 50 гр от всяко,
общо 750 гр билки се слагат във възглавница с размери 30 на 40 см.
В тази възглавница билките запазват въздействието си за 3-4 месеца, затова трябва да се сменят след изтичане на този период.
Целесъобразно е в този случай да се сложат 2-3 кестена (плод), както при повечето „видове“ войнишки възглавнички на Лечителя.

Лечебни са и листата на дивия кестен: счукани или нарязани наситно, те се използват за компрес върху разширени вени на крайниците. Държат се няколко часа.

Многостранният лечебен ефект на дивия кестен (плод) се проявява и в настойката от него. Приготвя се по следния начин: 1 с.л. ситно нарязани кестени се залива с вряла вода (500 мл) и се оставя да кисне 2 часа. След изстиване се пие по една средна чаша (винена) четири пъти дневно преди ядене.
 Действа общоукрепващо, против главоболие, при безсъние, хемороиди, флебити, ревматични оплаквания.

Подобен е ефектът и на отвара от кори. Те се обелват рано напролет от клонки не по-дебели от пръст, нарязват се ситно и се сушат (а при нужда могат да се използват и прясно обелени) – 1 с.л. нарязани кори се вари 10 мин в 1 л вода. Пие се, както е посочено по-горе.
Най-сетне отварата от листа на кестен – 1 с.л. изсушени листа в половин литър вода ври 10 мин и се пие по същия начин.

 Шапката при хемороиди (и болки) има следното съдържание: между двата слоя на тензуха се поставя пресен лист от зеле, залят с горяща вода, за да омекне. По-силно въздействие (обезболяващо) се получава, като се прибави селски хлебен квасец, плюс 5-7 с.л. ситно настъргани кестени, още толкова кромид лук и 2 с.л. сол. Шапката се увива с вълнен шал. Не е удобна, но се понася лесно, но се държи, докато може, и уталожва специфичните болки при хемороиди.

div kesten 3


Откъс от книгата на Николай Антонов – “Петър Димков за живота без болести”, издателство “ГЕЯ-ЛИБРИС”.

Свързани публикации

4 Коментара

  1. vanilla 29.12.2011 at 20:22 - Reply

    АХ, представяш ли си каква мъка би била да спиш на такава възглавница ( буквално) :)
    Ще е като с принцесата и граховото зърно!

    • Kami K 30.12.2011 at 3:00 - Reply

      Е, ако говорим за вариант на възглавница ПЪЛНА с кестенчета, то тогава наистина ще си е ГОЛЯМА мъка … хахах … но, когато те са под възглавницата – няма проблем ;)

  2. vanilla 29.12.2011 at 17:46 - Reply

    Ками, супер статия :)
    Някога бях чувала, че е хубаво да имаме кестени до монитора, но без да се обясни защо :)
    И аз ей така- на шега, сложих доста кестени из стаята. А пък сега с тази статия разбирам защо има такава почит към кестените :) Благодаря!

    • Kami K 29.12.2011 at 18:28 - Reply

      Благодаря :)
      Наистина е добре да има кестенчета около нас, да си носим в джоба, в чантата, да имаме под възглавницата, под матрака на леглото … но не трябва и да прекаляваме с бройката, все пак няма да е никак приятно да предизвикаме обратния ефект. Прекрасно е, че в София има все още доста кестенови дървета и много се радвам на кампанията за борба с кестеновия молец :)
      Приятно зареждане, мила Ванилке!

Остави коментар