Храненето като свещен акт – 1ва част

януари 22, 2012 1 Коментар

Praznichen obqd

Храненето е свещен акт, от него зависи здравословното състояние на организма. Храненето не е само физически процес, но и духовен. Когато човек се научи да яде правилно и да си избира съответна храна, той е научил вече законите на физическия свят, които постепенно ще приложи и към своя вътрешен живот.
Много неща зависят от яденето. Знае ли как да яде, човек е разрешил една от най-важните задачи на своя живот. Ще ядеш само когато си гладен. Ако не си гладен, ще постиш. Ако хората се подчинят на този вътрешен инстинкт, ще бъдат по-здрави. Начинът, по който човек яде, определя какъв е той в умствено и в духовно отношение. Правилно хранене е това, в което взимат участие и мисълта, и чувствата.
Човек трябва да яде и да мисли за храната, която приема, както и за храносмилането. Ако не мисли, той се натъква на различни болести. Виждате, че един човек се храни, но в това време мисълта му е заета с други неща, не мисли за храната, която приема, не благодари за благото, което му се дава в момента. Яжте и мислете за това, което ядете, и благодарете. Разумният свят следи човека как се храни. Ако яде бавно, дъвче добре, благодари, те му помагат във всички работи. Ако човек не може да разбере смисъла на храненето, на дишането и на мисленето, животът сам по себе си ще остане неразбран.
Както мисълта, чувстването и действието са неразривно свързани, така трябва да бъдат свързани мисленето, дишането и храненето.
Правилното хранене е музикален процес. Дъвченето да е спокойно, енергично, да се смеля храната на кашица и тогава да се изпраща в стомаха. Целият процес да трае около 50 минути.
Разумният може да употреби само сто грама хляб на ден, но той знае как да го използва. Всичко се крие в мисълта. Човек е изложен на много неестествени състояния, които  причиняват болести. Ядете бързо и чрез храната внасяте повече въздух в стомаха си. В него трябва да слагате минимално количество въздух. Щом влезе много въздух вътре, той се разширява и коликите се дължат на този въздух. В такъв случай ще изпиете 2-3 чаши гореща вода или ще направите масаж. Човек трябва да яде точно навреме, не в определен час, но когато силите в неговия организъм се проявяват, т.е. когато усеща вътрешен глад. Някои хора ядат много, но без време, вследствие на което нямат резултати. Други ядат малко и навреме, когато организмът е разположен, затова имат добри резултати.
Човек трябва съзнателно да се храни. Като яде той трябва да благодари за храната, която му е дадена. Растенията, плодовете, животните се жертват за хората, които трябва да благодарят за това. Ако не благодарят, малко се ползват. Тогава страданията на растенията и животните са по-големи и хората трябва да изкупуват тези жертви. Как се изкупува жертвата на растенията и животните? Чрез работа. Помнете: храненето се основава на закона на любовта. Ако употребяваш храна, която не обичаш, ти не можеш да се ползваш от нея. Всяка храна крие в себе си живот, който може да се използва, само ако обичаш тая храна. Не мисли, че храната внася силата. Тя е само проводник на живота, който дава сила на човека. Ако обичаш живота, който е скрит в храната, всички клетки ще се отворят за него и ще го приемат. Ако не обичаш известна храна, ти не обичаш и живота в нея. Храната ще влезе и излезе от клетките ти, без да приемат те живота, който се съдържа в нея. Това значи да ядеш, без да се ползваш от храната, която приемаш. Има един закон, на който се основава правилното хранене. И ако човек спазва този закон, той ще може да се ползва, от храната, която употребява. Този закон гласи: човек може всичко да яде, но ако яде с любов, съзнателно.
Когато започнете да ядете, първото условие, което ви са налага, е да изхвърлите от себе си всяко недоволство. И малко хляб, ако имате, ще трябва да го обикнете, за да може тази енергия, която се съдържа в него, да проникне във вашия организъм, да почувствате една приятност. А сега какво става – жената готвила четири часа, какво ли не е турила в яденето за вкус и действително, отлично ядене е приготвила, дохожда мъжът отвън недоволен, намръщен, жената остава като попарена и ето че всичката сол отива.
Никога не яж, ако нямаш разположение. Не яж, ако си гневен. Храната е жива и тия частици, след като влязат в организма с благодарност, те ще го обновят. Яденето е една велика работа и затова ще седнеш, но не надве-натри да се наядеш, полека, без бързане малко ще хапнеш, с благодарност, ще спреш на най-сладката хапка; да се усеща една лекота в стомаха.
Когато яде, човек трябва да бъде разположен, да седне пред трапезата тих и спокоен и да яде бавно, да дъвче храната си добре. Това може да продължава 40 минути, ако може и цял час – няма защо да се бърза.
Учените хора още не са направили анализ на стомашния сок и на кръвта на човека, когато той се храни при добро разположение на духа и когато се храни неразположен, гневен. Има разлика в състава на кръвта и на стомашния сок при първия и при втория случай. Неразположението на духа внася в храната отрова, която чрез кръвта се разнася по целия организъм. Затова, гневен ли си, не яж, докато не трансформираш своето състояние. Това е за разумния човек, а за неразумния се препоръчва обратното: когато е духом неразположен, нека се нахрани добре, по този начин ще възстанови равновесието на енергиите, които ще получи от храната.
Един от общите процеси, на които се подчиняват всички живи същества, е храненето. Въпреки това никое живо същество не знае как да се храни. Дойде ли до човека, най-съвършеното същество, и той не се храни правилно. Той дъвче бързо, без да задържа храната в устата си, вследствие на което процесът на храносмилането не става правилно. Преди всичко храната трябва да се задържа по-дълго време в устата, за да може част от енергията й да се всмукне от езика. Чрез езика енергията се предава в мозъка, а оттам в сърцето. Езикът възприема духовната енергия от храната, която по друг начин не може да се възприема. За да се ползва от тази енергия, човек трябва да бъде свободен, да не се безпокои.
Като дъвчете храната, животворната енергия минава през езика и се складира в нервната система. Колкото повече дъвчете храната, толкова повече енергия внасяте в нервната система. От устата храната отива в стомаха, дето се извършва друг процес. Колкото повече енергия иде от мозъка, толкова по-лесно се смила храната. Дъвчете дълго време, да може да се възприеме повече мозъчна енергия. Така ще може да се използва и онази енергия, потребна за мускулите и костите.
Само тази храна е полезна, която е добре смляна и възприета от организма.
Между мисленето, чувстването и дъвченето има известна връзка, както дъвчеш, така и ще мислиш. Както мислиш, така и ще чувстваш, така и ще постъпваш.
Здравето зависи от правилното хранене. Който има здрави зъби и дъвче добре храната си, не боледува. Ако дъвчеш само на лявата страна или само на дясната, не можеш да си здрав; ако широко отваряш устата си при хранене, въздухът пречи на правилното храносмилане – не може да си здрав; ако при хранене мислиш лоши работи, критикуваш близките си или негодуваш против живота, не можеш да бъдеш здрав.
Човек трябва да гледа на храненето като на свещен акт. За сутринната закуска трябва да употребява половин час, за обяд – около 40-50 минути, и за вечеря пак половин час. Който се храни бавно, с разположение и съзнателно, той всякога ще бъде здрав.
Имате някакъв плод. Круша например. Не почвайте веднага да я ядете. Спрете се, разгледайте я, помислете си малко за нея, нека се зароди към този плод любов у вас. Вижте какво е написано в нея. Всеки плод е едно написано писмо от невидимия свят. Върху този плод са падали слънчевите лъчи.
Онези същества, които са създали плода, са събрали слънчеви лъчи, кондензирали са слънчева енергия в този плод. Вие имате задачата да извадите тази светлина и да я внесете в тялото си.
След плодове никога не пий нито студена, нито топла вода. Преди ядене може да пиеш вода, но веднага след ядене не се позволява.
Добре е, когато човек се храни, да слуша музика. Във време на ядене човек се нуждае от весела, но не игрива музика. Игривата и тъжна музика еднакво нарушават ритъма на яденето.
Като ядете, не напълвайте чинията с ядене и не режете големи парчета хляб.
Колкото по-богата е мисълта, толкова по-изискана ще бъде и храната. Тя пък определя устройството на мозъка и на тялото; качеството и подборът на храната зависят от мисълта. Щом е доброкачествена, и да е скъпа, не се въздържай – тя ще допринесе на организма повече, отколкото онази, която приемаш без разположение. Не е въпросът да не ядем, а каква храна трябва да избираме. И следователно според тази програма духовният човек трябва да яде най-здравословната храна и никога да не преяжда. Това са две правила: да яде най-здравословната храна и никога да не преяжда. Ако спазваш двете правила в яденето, ще имаш един отличен живот. Човек може да развие у себе си таланта да познава кои храни са най-добри. Всеки организъм се нуждае от специфична храна, която, ако човек познава, може да помогне за развитието си не само физически, но и умствено, сърдечно и духовно. Това показва, че не е достатъчно човек само да яде, за да задоволи глада си, но от голямо значение за него е каква храна ще употребява.
В човека има едно чувство, с което той познава дали една храна е добра за него, или не. Когато човек се научи да яде правилно и да избира съответна за организма му храна, той е научил законите на физическия свят. Физическите закони имат отношение и към духовните, към вътрешния живот на човека.
Умният човек сам избира храната си и трябва да яде такава храна, която да му помогне да развие известни качества. Умният ще яде от тия плодове, които са необходими за неговата интелигентност, да я усили, да я развият още повече. Някой иска да стане красив, изящен, деликатен, нека яде от най-хубавите ябълки. Който иска да стане интелигентен и разумен, да яде круши – с правилна крушообразна красива форма, с хубав жълт цвят, а не от валчестите с груба месеста част. Който иска да поправи бъбреците си, да яде бял боб. Слаби ли са очите ви, яжте леща, но не говоря за болни очи, но за здрави и като се яде леща, ще се поддържа здравето. По малко ще ядете от гулиите, зелето, лещата, боба, плодовете, за да поддържате здравословното си състояние. В понеделник човек ще яде такива храни, които ще развиват неговото въображение. Във вторник ще яде храни, които ще му дадат енергия. В сряда ще яде храни, които ще развият неговата интелигентност, в четвъртък ще яде храни, които ще усилят вярата му, ще поддържат неговото достойнство и достолепие. Ако човек не може да си подбере нужната храна, образува се мускулно натрупване, а красотата е мускулна тъкан, в която мускулите са хубаво съчетани, с голяма пластичност, с израз, с лице, по което може да се чете. Красиво лице е това, по което Бог пише, а грозно – по което човек пише и задрасква.
Родителите трябва да знаят каква храна да дават на децата си в понеделник, във вторник и т.н., защото храната е, която създава хората. И най-културния човек започнете да го храните с най-груба храна, ще видоизмените живота му. Хранете някой груб човек с най-деликатна храна, за 10 години той ще измени начина си на живот. Природата е създала всевъзможни храни и всеки трябва да се храни със специална за него храна, която да дава най-добри резултати. Често по медиумичен начин хората се домогват до различни храни, до различни диети. Например някои медиуми препоръчват да се пие житен сок, но и те сами не разбират какво се крие в житото и не знаят на какви хора трябва да се препоръчва. Само онзи може да пие житен сок, който има разположение, което да отговаря на енергиите на овеса, на праза и т.н. В това именно се заключава вътрешната страна на яденето.
Някои храни са свързани с мозъка, някои с дробовете, някои със стомаха. От каквато нужда има организмът, такава храна все търси, тя ще привлече най-много вниманието. При животните е същото. Но те понеже не се нуждаят от подхранване на умствената дейност, търсят храна само такава, която ще даде сила на тялото. Затова храната при човека трябва да е разнообразна, според нуждите. Не да се яде безразборно. Сега ядете, без да знаете храната, която приемате, дали ще подкрепи ума, или сърцето, или волята. И след като се наядете, пак ви липсва нещо. Всичко, в което има еднообразие, е опасно. Еднообразието в храненето е също опасно.

Източник: „Книга за здравето“ – мисли от Учителя Беинса Дуно
Допълнено и преработено издание
Издателство: Астрала, София
Съставители: Никола Нинков, Емилия Алексиева

Свързани публикации

1 Коментар

  1. Беседа 08.02.2014 at 2:40 - Reply

    Ти си Христос, Син на Бога живаго
    13-а неделна беседа,
    държана от Учителя
    на 28.II.1937 г., 10 ч. сутринта,
    София – Изгрев.

    Срещам един православен свещеник, учен човек, който ми се оплакваше от сина си, недоволен бил нещо от него. Разправя този свещеник: „Чудно нещо, какво е станало сега младото поколение. Моят син, едва 15-годишно момче, ученик в шести клас, дошла му някаква идея, някакъв бръмбар в главата – да стане вегетарианец. Казвам му един ден: „Иванчо, иди да заколиш една кокошка.“ – „Не, тате, кокошка не коля.“ Отказа и нищо повече. Майка му сготвила кокошка, вика го да си хапне, но той ѝ казва: „Мамо, не ям кокошка. Аз съм вегетарианец.“ – „Ти турчин ли си?“ – „Не съм турчин, но не ям кокошка. Ако искаш да знаеш, турците ядат кокошка, те не са вегетарианци. Турчинът е турчин само защото не яде свинско месо.“ – „Добре, не ядеш кокошка, не колиш кокошка, иди поне в избата да ми наточиш малко вино.“ – „Не, татко, и вино не точа.“ Видиш ли го този мой син! И вино не точи. Казвам му един ден: „Щом не точиш вино, иди поне да ми купиш една кутия цигари.“ – „Не, татко, и цигари не купувам. Ако и да ти донеса чиста изворна вода, готов съм да отида на десетина километра разстояние, но да ти донеса хубава вода. Обаче нито вино точа, нито цигари купувам.“ Какъв син е този, който нито кокошка може да заколи, нито кокошка яде, нито вино точи, нито цигари купува?“

    Питам тогава свещеника: „Ти какво мислиш за сина си? Прав ли е той?“ – „По Евангелието е прав. Той е тръгнал в добър път, но важното е, че иска и мен да обърне. Пък ще иска да ме прави и вегетарианец. Какво ще правя при това положение, като ще трябва да опявам курбаните?“ Свещеникът ме пита след това: „Ти какво ще кажеш за тази работа?“ Казвам му: „Бог е влязъл в сина ти и чрез него ти проповядва. Така Той иска да те изпита вярваш ли в Него или не. Ако не вярваш в сина си, тогава ще излезе, че ти си един лъжец, понеже ти го създаде. Какво трябва да прави този син? Той трябва да слуша Бога в себе си. Когато Бог създаде Адама, накара ли го да коли кокошки или да яде кокошки, или да точи вино и да Му купува цигари? А ти, като заставяш сина си да прави всичко това, не се ли питаш какъв баща си?“ – „Е, много има да пати главата ми“ – въздъхна си свещеникът и престана да говори за сина си, да се оплаква от него.

Остави коментар