Кога ставаме благоуханни
В един октомврийски ден тръгнахме за Ел-Шадай в 4 ч. и половина. Бяхме около сто и петдесет души. През нощта беше валяло дъжд и времето бе облачно. Щом навлязохме във Витоша, мъглата ни обгради, заваля сняг. Мъгливото време ни откъсваше от външните впечатления и ни караше да се вглъбим в себе си. Интересен беше танца на мъглите, които ту откриваха някои върхове, ту отново ги забулваха. По време на разговор с Учителя стана дума за задачите на ученика.
На Земята имаме лъжливи мерки: например, някой човек ни е приятен, а друг – не и това е една лъжлива мярка. Първият ни е направил някоя услуга, а вторият – не. Или пък да разгледаме въпроса за улегналия характер: старият казва, че има такъв, но бих желал да имате не улегнал, а подвижен характер – на ден да се изменя по десет пъти, без да губи своето разположение. Животът е хубаво нещо. Който разбира от добрия живот е умен и си носи ключове. Като отиде да свири на пиано, ще го акордира, а онзи, който не разбира, сяда пред пианото, не може да го нагласи и го обявява за неакордирано. Мъчнотията стои в незнанието. Една работа, ако я дадеш на майстор, той за десет-петнадесет минути ще я направи; трябва знание. Петелът помислил, че кълчищата са хубаво нещо, отишъл да рови и сам се е заплел в тях, без да знае как да се освободи. Трябва да дойде онзи, който е турил кълчищата, за да го освободи. Трябва знание и който знае, не остарява.
Една сестра каза: „Кажете ни как да не остаряваме?“
Когато бъдете готови. Човек е глупав, защото не може да прояви разумност, а не че не е разумен. Например в пустинята един зародиш не може да вирее, защото няма условия да се прояви, но ако има влага и пр., ще се прояви.
Не предизвиквай противоречия с никого, не казвай никому всичко. Сърцето си не разкривай, защото онези са деца – говори им малко и им разкрий само някои букви. Ти си бил в един съвсем друг свят и като си слязъл, най-първо трябва да се приспособиш. Ти си актьор, т.е. за няколко часа си на Земята. Целият живот е една задача, която човек трябва да разреши. В Природата са дадени всички начини, по които човек трябва да работи и да си пробие път. Има много заблуждения, от които трябва да се освободим. Трябва да се изкоренят всички плевели и предразсъдъци в човека, да остане само една угар, чернозем и тогава ще дойде Божественото. Да турим това правило: да вървим в съгласие с Природата, тогава тя помага.
Когато Доброто и злото се срещнат и злото се уплаши, тогава се ражда страхът, тогава се явява и завистта. Злото трепери, страх го е, че Светлината ще разкрие всичко. Щом имам една Божествена идея, щом имам новото, не трябва да обръщам внимание какво е отношението на другите към него. Някои носят остарели, архаични възгледи.
Гневът е неканализирана, чрезмерна енергия. Тя се развива по крив път. Гневът е всякога резултат на чувствата. Злобата, лъжата, безверието водят към смъртта, а Вярата, Любовта, Истината водят към Живот. Временните неща, които стават в живота, не бива да изменят състоянието на човека. Такива са били мъчениците, които са поддържали известна идея. Човек трябва да проучва цялата вътрешна система на Школата, която съществува от памтивека. Например никоя пречка или опасност да не нарушат твоя Мир и Радост; затова ученикът трябва да има дълбоко мистично разбиране. Ученикът трябва да се противопостави на навика. Кажи, че няма да го направиш, за да добиеш самостоятелност, да станеш господар. Ученикът трябва да се освободи от старите навици; например, речеш да тръгнеш по Божествения път, но ритнеш някого като кон, получиш си боя и решаваш да не риташ повече, но по-късно забравяш и пак риташ. Ученикът трябва да разсъждава обективно, безлично. Не е важно какво е твоето лично отношение към въпроса, а как гледа Бог на него. Преценявай нещата не от лично гледище, а от гледище на Бога; когато хората се намират в доста гъста материя, отслабва силата им. Днес всеки усеща нещо несигурно, но не след дълго то ще мине. Аз препоръчвам на учениците да се занимават с музика, с рисуване, с други изкуства, с изучаване на език. И щом човек има добър, идеен живот, Любовта и всичко друго ще дойде. Някои се пръскат с одеколон, но няма по-хубав одеколон от Любовта. От човека на Любовта излиза благоухание на смирна, на миск* . Щом дойдат Светли същества при нас, те познават нашите възвишени мисли и чувства по благоуханието, което излиза от нас. Когато мислим за Бога и Бог мисли за нас, ставаме благоуханни.
Ученикът доброволно трябва да се ограничава, за да запази своите сили, да не ги изхарчва.
Да допуснем, че направя лицето си красиво като на млада мома; тогава всички ще се влюбят в мен и ще тичат подир мен. И какво от това? Няма да съм свободен. А аз ще си направя една грозна форма, че да бъда свободен. Някой, където и да отиде, все ще търси да му услужват, но ти сам свърши работата си, доколкото е възможно, и не търси винаги да ти услужват. Много пъти най-богатите не са нито най-умни, нито най-силни. Богатият е имал ум доколкото да спечели богатство, но не е бил умен да спечели Царството Божие и след осемдесет години той ще изгуби всичко. Богатият е умен за света. Хубаво е богатият да изгуби богатството си, но да не изгубва живота си.
Казваш: „Ще направя това и това“ и щом кажеш така, изпадаш в препятствия, в стълкновения. Ти кажи: “Ще направя това и това, ще ида еди къде си, ако е в съгласие с Волята Божия.“
Човек има чрезмерни желания. Остави поне едно неизпълнено и то ще бъде сила в теб. Например искаш да имаш лачени обуща; не, тури си прости обувки. Искаш да бъдеш много учен човек; нека да остане нещо, което да не знаеш (например астрология), и то да бъде велик стимул в теб. Ако родителите на едно дете толкова го обичат, че всичкото им внимание е съсредоточено върху него, то има хора, които завиждат и детето постоянно ще боледува. Всичките ни тревоги са за нищо и никакво. Едно друго правило за ученика: не трябва да хвалиш хората пред самите тях.
Един брат каза: „Понеже съм много зает с други работи, нямам време за духовна работа.“
Когато човек иска да има време за духовна работа, непременно ще се подобрят условията. Има нещо отвътре, което ще подобри условията.
Ученикът, като дойде в събранието, ще остави всичкия си товар отвън. Когато излезе вън, ако иска, може пак да го вземе.
В един театър идва нова актриса; старата актриса се оттегля като слушателка, за да види как играе новата. Ако новата я превъзхожда, тогава е нова; ако не, тогава е стара. Ако старата се зарадва на таланта на новата, тогава тя е от новите хора и ще поиска да се запознае с Новото, което иде, и да се учи на него.
* Миск – аромат на Духовния свят, който се усеща при специфични обстоятелства
Източник:
Учителя Петър Дънов „Акордиране на човешката душа“, том 1
архив на Боян Боев
издателство „Бяло Братство“, София 2007 год
