Практически смисъл на морала и методи за неборбеност

януари 17, 2012 Няма коментари »

Практически смисъл на морала

Моралът е фина субстанция (енергия), която се натрупва малко по малко. Основата към тръгването към ДАО е моралът, т.е. най-близката среда за издигане.
Моралът е съставна част от ДАО и функция, проява на естествената еволюция (ДАО), съществена част от вътрешната същност на явленията. Когато се казва, че моралът е философска категория, това е вярно, но е само малка част от истината. От една страна, моралните компоненти са част от ДАО, от друга, ДАО ражда хилядите неща, а моралът ги отглежда и възпитава.
Най-фините материи, съчетавайки се, имат собствен път на развитие – ДАО. От друга страна, те тласкат същността към развитие. Пътят към посвещението минава през съчетанието на пътя с морала (ДАОДъ) и (ДъДАО). Трябва да има съгласуваност между Пътя и Морала, за да има издигане.

МОРАЛ + ПЪТ = ПОСВЕЩЕНИЕ

Моралът е духовната храна от Ин и Янски компоненти, а Пътят е в основата на всичко. Ин и Ян, духовно съчетани, означава енергийна храна. Особено важно е духовната храна да се съгласува с нуждите на израстването.
Един от най-важните принципи за натрупване на качествена енергия на морала е тезата за НЕБОРБЕНОСТТА. Хората не могат да си представят живота без конкуренция и борба, т.е. ако няма борба, няма развитие. Лао Дзъ и др. учители подчертават, че не става въпрос за липса на борба в еволюцията, но методите на борба са на много по-високо ниво. Низшата материя засега надделява в човека и той прилага методите на развитие на низшата материя (борба, надделяване чрез насилие, конфронтация). Тази борба е с цената на много усилия и кръв – резултатът е засилване на болестите.
НЕБОРБЕНОСТ според Лао Дзъ и Исус това е естествена борба, естествени методи на развитие (чрез усъвършенстване и натрупване), които отговарят на космическите закони – борба чрез разумност, при която не се хабят сили. Няма насилие, няма съперничество.

 

Методи за неборбеност

1. Метода на собственото развитие (усъвършенстване); натрупване на знания и сили в себе си и качества, които естествено се прилагат сред човечеството и ще бъдат приети от него – естествено се приемат като база на взаимоотношенията между хората.
Резултатът от насилието е хабене на сили, смърт или подчинение в следващ живот; трудно се възстановяваш. Методът на убеждението на всяка цена да се приеме твоята кауза, също води до хабене на сили, отслабване на организма, болести – това е низш метод. Всеки, който води такава борба надскача своите възможности и дори да се изкачи на върха, бързо пада, защото няма сили да се задържи.
Принцип на Вселената е, че етапи не се прескачат.

2. Метода на натрупването, включително и натрупване на опитност, и решаване на нещата на по-високо ниво. Това не означава, че си съгласен с несправедливостта, но трупаш сили и когато те стигнат до определен предел можеш да я отстраниш. В процеса на натрупване обществото не те разбира, хули те, че мълчиш, но ти трупаш сили. Качествените натрупвания се виждат от природата и когато минеш предела, обществото вижда мъдростта, с която решаваш проблемите по нетрадиционен начин. Обществото приема мъдростта ти да решаваш проблемите без да хабиш собствени сили и сили на хората. Ако на едно място има струпани много хора, натрупващи морал, това място е обезопасено от природни и други бедствия. Защото това са места, където се натрупват много положителни енергии. Винаги по-слабите енергии отстъпват място на по-силните, защото не могат да се преборят. Без да ти е цел, постигаш върхове.
В епохата на воюващите царства Китай е разделен на княжества, едно от които е почти победено от друго. Мъдрец съветва императора на победеното царство да се предаде в робство, за да спаси страната си. Робството на императора и неговия мъдър съветник трае 3 години. Остават живи благодарение на хитрости и мъдрости. След като ги освобождават с търпение успяват да победят това кралство.

 

Автор: Д-р Ван Циенцюн

Свързани публикации

Остави коментар