Притча за жабата

jaba

Бих искала да споделя с вас две притчи за силата и способността да сме глухи, когато ни казват, че нещо е невъзможно. Бъдете смели и мечтайте …. бъдете силни и търпеливи … и вашите разумни и добри желания ще се реализират … а ако не стане това, което сте очаквали, то или моментът не е подходящ или това, което искате няма да ви донесе дълготрайно щастие и няма да помогне в развитието ви нагоре!

Всички от ранно детство знаем, че това или онова е невъзможно. Но все се намира профан, който да не го знае (бел.ред. – или е глух за коментарите на другите, както е в притчите). Той и прави откритието!
Aйнщайн

jaba


ПРИТЧА ЗА ЖАБАТА, КОЯТО ДОСТИГНАЛА ДО ЧИСТОТО ЕЗЕРО

Събрали се няколко жаби и разговаряли.

– Колко жалко, че живеем в такова малко блато! – изквакала една от тях.- Виж, ако се преместим в съседното, там е значително по-добре.

– Чувала съм, че високо в планината има чудесно място –  голямо езеро, чист въздух и никакви момчета-хулигани – замечтано изквакала втора.

– Много важно! – опонирала голяма жаба. – И без това не можете да се измъкнете оттук! Никога няма да стигнете дотам!

– Защо да не можем? – възмутила се мечтателката. – Ние, жабите можем всичко! Нали, приятели! Хайде да докажем на тази злонамерена жаба, че можем да покорим планината!

– Хайде! Хайде! Да се преместим в голямото, чисто езеро! – заквакал жабешкият хор.

На другата сутрин пътешествениците тръгнали на път. Всички, които останали в блатото, завикали в един глас:

– Къде отивате? Това е невъзможно! Никога няма да стигнете до голямото, чисто езеро! Най-добре е да стоиш в собственото си блато!

Но ентусиазираните жаби поели към планината. Вървели няколко дни. Пътят бил труден и те изнемогвали. Една по една силите ги напускали и те се отказвали от целта си и се връщали обратно. Само една жаба стигнала до голямото, чисто езеро. Заселила се в него и заживяла чудесно.

Защо точно тя стигнала до целта? Може би е била по-силна от другите?

Нищо подобно! Просто тя била глуха и не чула думата: „Невъзможно!“

jaba


ПРИТЧА ЗА ЖАБКАТА И ВИСОКОТО ДЪРВО

Имало едно време, една група малки жаби …

… веднъж те решили да си направят състезание, коя от тях ще се изкачи първа до върха на най-високото дърво в гората. Разчуло се навред за необичайната надпревара и отвсякъде заприиждали любопитни животни. В уречения ден и час, при равен старт, всички малки жаби се закатерили нагоре по стъблото.

Изминали 15 метра, и ето че вече част от жабите се били предали. Развръзката се засилила, скептицизмът също. Все по-малка била надеждата на публиката, че някой ще се добере до върха. Но ето! Стволът бил преполовен, участниците уредели двойно, умората се засилила. Въздухът се напоил от репликата – „Te няма да успеят!”

jabi

Финалът се заформил между три жаби. „Няма да успеят !” – повтаряла публиката. Отпаднала една, после още една жаба. Останала Последната.

Вълна от „Тя няма да успее” отекнала за финален път. Най- сетне силната малка последна жабка стигнала върха.

И знаете ли защо … защото тя не можела да чуе отрицанието.

… Победителката била глуха.

jabi

Mursalskiq chai i zaleza
Антропософия Духовна храна

5 – 11 януари от „Антропософски календар на душата“

„Антропософски календар на душата“ Четиридесета седмица 5 – 11 януари   И ето аз съм в дълбините на Духа, Изпълват се недрата на душата моя Със света на любовта сърдечен, А на странностите празното безумие – С на Мировото Слово огнената сила.   Към „Антропософски календар на душата“ – предговори към изданията и намиране на […]

Прочети още »
V Raq nad Oblacite
Антропософия Духовна храна

Антропософски календар на душата от Рудолф Щайнер – медитации

                                                          Антропософски календар на душата Рудолф Щайнер – медитации   Предговор към първото издание 1912/1913   „Човек се чувства свързан със света и хода на неговото време. В същността си той усеща отражението на праобраза на света. Но това отражение не представлява педантично олицетворяващ подражание на праобраза. Това, което големият свят разкрива като откровение в […]

Прочети още »
Rosni kapki
Духовна храна Учителя Беинса Дуно

Качества на Божествената Любов

Днес сме в месността Ел Шадай на Витоша. След като пихме чай и изпълнихме Паневритмията, изкачихме се нагоре на една полянка край шосето, до първия заслон. Едно поточе минава през полянката, покрита със свежа трева, изобилно изпъстрена от цветя с разни краски. От тук се вижда мощната Рилска верига, по която има още доста сняг. […]

Прочети още »