Пръстта лекува

януари 8, 2012 Няма коментари »


po putq :)

Българският народ отдавна използва различни видове пръст (най-често глини от определени находища) за лекуване на някои болести. Лечебният принцип е прост и нагледен: лечебната пръст се замесва като тесто, с нея се налага болното място (най-често натъртване, оток, хематом) и „компресът от пръст“ изсмуква от тъканите болезненото натрупване.

Почти във всяко селище има такива „глини“, които се ползват с доверието на хората и се употребяват досега.

При Петър Димков то беше част от философското му учение за света, живота, болестите и лечението им.

Какво представлява обикновената земна пръст? Тя е последствие от титанични (вулканични) сили, които са я пренасяли от място на място, променяли са я със страшната сила на огъня. Лечителя казваше просто и мъдро:

„Пръстта е съхранила тези енергии и ги пази в себе си.“

Оттук идва и пророческата му убеденост, че в природата всичко е живо, тоест носи в себе си някакъв вид енергия, която може отново да го включи в процесите на вечното движение, на вечния живот.

Именно в тези енергии се крие лечебната сила на пръстта.

Народът е ползвал лечебните стойности на всичко, което е познавал, дори когато не е бил в състояние да го разтълкува до край.

И днес човекът не може да обясни „магията“ на пръстта. Но той не отрича нейното въздействие, защото то е показано в многовековния лечебен опит.

Калните бани, които са спечелили заслужена лечебна сила, са вид „лекуване с пръст“. Това е най-простото доказателство за ефекта на пръстта, въпреки че лечебната кал не е само пръст и вода – тя съдържа различни минерали с лечебна сила. В много случаи ученият не може да определи доколко лечебността на една тиня се дължи на течната съставка в нея и доколко на пръстта (твърдата съставка).


Лечителя препоръчваше определени почви (пръст, глина) за лекуване.

Ето качествата, които той изискваше да притежават:

Преди всичко – да бъдат чисти. Пръст, с която нито човекът, нито животните са имали „вземане-даване“. Обикновено това не са повърхностните почви (пръст с постоянен досег с въздуха), а тези, които встъпват в досег с въздуха, след като човекът започне да копае в тях. Лечителя наричаше подобна пръст „девствена“.

Самата пръст трябва да бъде нещо средно между глина и пясък. Точната дума на Лечителя е суглина. (Тази дума не се среща в нито един тълковен речник.)

Тя трябва да се намира на много сухо място, където не е възможно да се задържа вода при валеж, за да не се разкашква.

В много селища на България местните жители знаят коя пръст отговаря на тези условия и си имат нещо като „кариера“, от която се снабдяват с нея. При набавяне на нужното количество горният слой на пръстта се остъргва. Изкопаната пръст се натрошава, за да може да бъде пресята.

Лечителя поставяше на второ място „по лечебност“ бялата глина, която по селата се използва (вече рядко) за мазане на къщи. Подходяща за лечение е и глината, която той наричаше „чиста“ – бяла или жълта.
Изкопана и пресята, пръстта е готова за лечение обикновено под една-единствена форма – компрес. Тя се приготвя лесно: полива се с малко вода и се замесва „като тесто“. Получава се „тестяна маса“, удобна за слагане върху която и да е част от тялото, като се използва тензух, хасе или друга материя.

Лечителя наричаше това лечение „глинени компреси“.

Препоръчваше го в случай на натъртване, неголеми отоци, подутини от ухапване (по-специално от скорпион) и редица други.

Бе убеден, че глиненият компрес е извънредно полезен при упорити главоболия (мигрени), катар на стомаха, хроничен запек и диария.
Глиненият компрес помага при „директно налагане“ (на главата или корема). И той се поставя на тези две места, а също и на други части на тялото, ако трябва да се лекува ухапано, натъртено, отекло.
В какво се изразява въздействието на пръстта?

Лечителя би използвал любимото си в такива случаи обяснение преливане на енергии. Това изглежда приемливо, защото въпреки директното поставяне на глината върху болното място няма пряк контакт между нея и засегнатия орган. Въздействието е опосредствено (освен в редки случаи на лекуване на натъртване на някои места). Сякаш от глината към човешката плът „потичат“ потоци лечебна енергия, които облъчват болното място и му помагат да се възстанови. Влиянието е локално – то не прониква на голяма дълбочина. Компресът се поставя винаги върху болното място.

Продължителността на въздействие на глинените компреси е няколко часа. Знак за това е засъхването и вкоравяването на глината. Излъчването на лечебни енергии от нея е престанало и компресът се маха.

При замесването на глината за компрес на главата Лечителят препоръчваше „да се ръсне“ малко оцет (чист ябълков оцет).

Чисто „механично“ изискване е глината да бъде замесена при температура, близка до тази на тялото, за да се понася по-добре. В такъв случай водата за замесване, а също и оцетът трябва да бъдат топли.

Каква е продължителността на лечението?

Различна и индивидуална, подсказва се от подобрението, например упоритото главоболие изисква продължително налагане с компреси, за това е добре да имате търпение и да бъдете упорити. Честотата е по един компрес на ден. Компресът стои няколко часа (до започване на съхненето на глината).

Предимството на компресите е, че нямат отрицателни и странични въздействия.
Лечението с глина се схваща като метод, чрез който лечебното и енергийното въздействие на пръстта се „фокусира“ максимално върху болната част на тялото. Иначе казано, лечението с глина е целенасочено използване на жизнените енергии, които се съдържат и се излъчват от всичко в Природата.

Източник: „Петър Димков за живота без болести“, автор: Николай Андонов, издателство: ГЕЯ-ЛИБРИС

Допълнителна информация може да прочетете: Целебните сили на пръстта от прясна къртичина

Целебните сили на пръстта от прясна къртичина

Целебните сили на пръстта от прясна къртичина

Целебните сили на пръстта от прясна къртичина

Свързани публикации

Остави коментар