Възхвала на стоте лекарства

януари 14, 2012 Няма коментари »


Лао Дзъ казваше
: От най-древни времена мъдреците са се стремили да вършат добро, дори и в най-незначителните дреболии. Не оставяли непоправена дори и най-малката грешка.

Ако постъпваш по такъв начин, може да се каже че ти приемаш лекарство.

Съществуват сто вида такива лекарства:

01.   Да спазваш ритуала в движението и покоя – това е лекарство.
02.   Податливост на тялото и доброта в сърцето  – това е лекарство.
03.   Широта на поведението и доброта в сърцето  – това е лекарство.
04.   Да спазваш мярка във всичко  – това е лекарство.
05.   Да откажеш изгодата, заради чувство за дълг  – това е лекарство.
06.   Да не взимаш повече, отколкото ти се полага  – това е лекарство.
07.   Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки плътските съблазни  – това е лекарство.
08.   Да  избавиш от желания сърцето си  – това е лекарство.
09.   Въпреки неприязънта да проявяваш любов  – това е лекарство.
10.   Да се стремиш към разумно използване на всичко  – това е лекарство.
11.   Да желаеш щастие за хората  – това е лекарство.
12.   Да спасяваш в беда и да помагаш в трудности  – това е лекарство.
13.   Да превъзпитаваш глупавите и наивните  – това е лекарство.
14.   Да призоваваш за промяна склонните към смут  – това е лекарство.
15.   Да предпазваш и увещаваш младите и незрелите  – това е лекарство.
16.   Да наставляваш и просвещаваш заблудените и грешните  – това е лекарство.
17.   Да помагаш на старите и немощните  – това е лекарство.
18.   Да използваш силата си за да помагаш на хората  – това е лекарство.
19.   Да съчувстваш на изоставените и да съжаляваш самотните  – това е лекарство.
20.   Да бъдеш милостив към бедните и да помагаш на просещите подаяние  – това е лекарство.
21.   Заемайки високо положение да служиш на плебеите  – това е лекарство.
22.   Да бъдеш скромен и отстъпчив в словата си  – това е лекарство.
23.   Към по-младшите по ранг да се отнасяш с почит и уважение  – това е лекарство.
24.   Да не изискваш връщане на стари дългове  – това е лекарство.
25.   Да бъдеш способен на истинско съчувствие  – това е лекарство.
26.   Да бъдеш правдив в словата си и да запазваш искреността и доверието си  – това е лекарство.
27.   Да се стремиш към прямота и да избягваш шикалкавенето  – това е лекарство.
28.   Да не спориш, кой е прав и кой виновен  – това е лекарство.
29.   Да не реагираш грубо, сблъсквайки се с агресия  – това е лекарство.
30.   Да не таиш злоба, претърпявайки обида  – това е лекарство.
31.   Да избягваш злото и да се стремиш към доброто – това е лекарство.
32.   Да се откажеш от най-доброто и да вземеш най-лошото  – това е лекарство.
33.   Да се откажеш от най-голямото и да вземеш май-малкото  – това е лекарство.
34.   Да погледнеш критично на себе си при среща с мъдрец  – това е лекарство.
35.   Да не се изтъкваш, поставяйки се на показ  – това е лекарство.
36.   Да избираш за себе си най-трудното, отказвайки се от заслуги  – това е лекарство.
37.   Да не самоизтъкваш добродетелите си  – това е лекарство.
38.   Да не премълчаваш заслугите на другите  – това е лекарство.
39.   Да не се оплакваш от трудности  – това е лекарство.
40.   Да прикриеш тайното зло  – това е лекарство.
41.   Да бъдеш богат и да даваш на бедните  – това е лекарство.
42.   Да напредваш и да се възвисяваш, контролирайки себе си  – това е лекарство.
43.   Да си беден и да не досаждаш на другите  – това е лекарство.
44.   Да не преувеличаваш ролята си  – това е лекарство.
45.   Да се отнасяш добре към чуждите успехи  – това е лекарство.
46.   Да не таиш корист  – това е лекарство.
47.   Да съзерцаваш себе си и при получаване и при загуба  – това е лекарство.
48.   Да твориш милосърдие с тайна добродетел  – това е лекарство.
49.   Да не ругаеш и да не обиждаш никое живо същество  – това е лекарство.
50.   Да не обсъждаш другите хора  – това е лекарство.
51.   Благите слова и добрите речи  – това е лекарство.
52.   Да обвиняваш себе си за своите беди и болести  – това е лекарство.
53.   Да не се отклоняваш от трудностите  – това е лекарство.
54.   Да не се надяваш на награда, правейки добро  – това е лекарство.
55.   Да не ругаеш домашните животни  – това е лекарство.
56.   Да пожелаваш на хората изпълнение на желанията им  – това е лекарство.
57.   Да успокояваш сърцето си стремейки се към манастир  – това е лекарство.
58.   Да успокояваш умът си и да постигаш спокойствие в сърцето си  – това е лекарство.
59.   Да не помниш старите злини  – това е лекарство.
60.   Да се избавиш от злото и да изправиш заблужденията си  – това е лекарство.
61.   Да се стремиш към промяна, вслушвайки се в съветите  – това е лекарство.
62.   Да  не се намесваш в чужди дела  – това е лекарство.
63.   Да бъдеш сдържан при гняв и раздразнение  – това е лекарство.
64.   Да разсейваш мислите си  – това е лекарство.
65.   Да почиташ старците  – това е лекарство.
66.   Да се самонаблюдаваш критично, дори и зад затворена врата  – това е лекарство.
67.   Да възпитаваш в себе си синовна почтителност  – това е лекарство.
68.   Да изкореняваш злото и да поощряваш доброто  – това е лекарство.
69.   Да бъдеш доволен от съдбата, спазвайки душевна чистота и честност  – това е лекарство.
70.   Да съхраняваш верността си, помагайки на хората  – това е лекарство.
71.   Да помагаш по време на стихийни бедствия  – това е лекарство.
72.   Да се бориш с подозрителността си  – това е лекарство.
73.   Да бъдеш добър и приветлив към хората, бидейки в безметежност и покой  – това е лекарство.
74.   Да почиташ и уважаваш писанията на мъдреците  – това е лекарство.
75.   Да мислиш за божественото и да помниш Пътя  – това е лекарство.
76.   Да разпространяваш мъдрост  – това е лекарство.
77.   Да не обръщаш внимание на умората, вършейки важно дело  – това е лекарство.
78.   Да почиташ Небето и да уважаваш Земята  – това е лекарство.
79.   Да оказваш почит на трите светила  – това е лекарство.
80.   В отсъствие на стремежи да съхраняваш безметежността на покоя  – това е лекарство.
81.   Да бъдеш доброжелателен и сговорчив  – това е лекарство.
82.   Да не се стремиш да натрупаш богатство  – това е лекарство.
83.   Да не нарушаваш заповедите и забраните  – това е лекарство.
84.   Да притежаваш честност и безкористност  – това е лекарство.
85.   Да не задуваш за богатства  – това е лекарство.
86.   Да ти  е празна каруцата, и да помогнеш на този, който е с багаж  – това е лекарство.
87.   Да критикуваш прямо, съхранявайки верността  – това е лекарство.
88.   Да се радваш на това, че друг човек притежава Сила  – това е лекарство.
89.   Да споделиш от своето с несретниците  – това е лекарство.
90.   Да пренеса тежестта на старика  – това е лекарство.
91.   Да се избавиш от емоциите  – това е лекарство.
92.   Да бъдеш добър в сърцето си  – това е лекарство.
93.   Да се стремиш да подбуждаш хората към доброта  – това е лекарство.
94.   Да бъдеш милосърден, имайки богатство  – това е лекарство.
95.   Ползвайки се от високото си положение, да правиш добри дела  – това е лекарство.
96.   Да се откажеш от привързаност  – това е лекарство.
97.   Да бъдеш отзивчив в мислите си  – това е лекарство.
98.   Да притежаваш вяра и доверчивост  – това е лекарство.
99.   Да бъдеш скромен и отстъпчив  – това е лекарство.
100. Да се избавиш от съмненията си  – това е лекарство.


Лао Дзъ казваше
: Та, това са стоте лекарства. Нали болестта възниква у човека във връзка с грешките и греховете, които той извършва без да осъзнава и да вижда причините. Те са в питието, храната, вятъра, студа, топлината и диханието Ци, които са непосредствените възбудители на болестта.

Във връзка с това, че човек нарушава правилата и противоречи на истината, духът Шън достига до такова състояние, когато душата Хун изчезва, а душата По загива. Когато тях ги няма в телесната форма, плътта и мускулите стават така пусти, че семето и диханието не се задържат в тях.

Ето защо външното въздействие на вятъра, студа и болестотворното дихание Ци са способни да поразят организма. Ето защо човекът на Мъдростта, дори и да пребивава в уединение и отшелничество не се осмелява да върши неправда. Заемайки високо обществено положение, той не се стреми към изгода.

Задоволява се според потребностите на тялото си и се храни според нуждите на организма. Дори и да е богат и знатен човек, той контролира своите желания, а бидейки беден и отхвърлен – не се осмелява да нарушава заповедите.

Ето защо нищо външно не му нанася вреда и нищо вътрешно не му причинява болести.

Свързани публикации

Остави коментар