Вярвай в невъзможното

януари 15, 2014 Няма коментари »

Zalez :)

Днес след изпълнение на Паневритмията почна разговор с Учителя на полянката. Стана въпрос за Вярата.

Омаломощен си, изгубил си присъствие на духа, но ти кажат една добра дума и се насърчиш. Това е Вяра. Това, което повдига и изменя състоянието ти, е Вяра. Вярата винаги дава нещо, което по никакъв начин не можеш да получиш. Вярата седи в това: ако не разбираш нещата, да си кажеш, че ще ги разбереш, а не да се отчаеш и да мислиш, че от теб нищо няма да стане. Някой казва: „Ти, досега като вярваш, какво си придобил?“ Като вярвам, всички ще ми помагат, а като не вярвам, никой не ще ми помага. Като не вярваш, ти си сам, а като вярваш, ти си заедно с всички и тогава няма да има противоречие. Това е цяло изкуство.

Веруюто на човека е като едно укрепление. Представете си, че имате жилище, издигнато сред местност, където живеят тигри, но то е заобиколено с тънка телена мрежа и ти няма да се страхуваш от тигрите, защото когато дойдат, ще се блъснат в телта и ще се върнат назад. Но щом те намерят неподготвен, атакуват те. Един американец отишъл в джунглата, за да проучва живота на маймуните. Дохождали тигри, боа и други зверове, но той пущал електрически ток по една мрежа, поставена около него като ограда, и всички се разбягвали. Човекът на Вярата е ограден.

Когато искаш да приложиш един план и ако твоето съзнание е раздвоено, планът няма да успее. Докато си раздвоен в живота си, ти не си в правия път. Вярвай в невъзможните неща. То е Вяра. Ако вярваш във възможните неща, то е Знание. Вярвай в невъзможното и ще го опиташ. Някой път вие си възпрепятствате сами, понеже липсва Вярата. Всички гениални хора се отличават по това, че са хора на Вярата – когато прилагат един принцип, нямат никакво колебание. Талантливият човек може да се колебае, но не и гениалният.

Защо се е родило безверието? Защото идеята за Бога е била употребена за подтисничество.

Един човек дойде при мен през 1933 г. и му казах: „След една година твоите работи ще се оправят.“ И се оправиха. Днес пак дойде при мен, пак се намира в мъчнотия. Казах му: „Сега ще се опита твоята вяра. Ако имаш Вяра, работите ти ще се оправят, а ако нямаш Вяра, няма да се оправят.“ Като дойдем до Бога, никакви страдания не трябва да ни разколебават, каквито и да са те. Тъмните сили ще се опитат да ни разколебаят, но ние трябва да издържим. Отвън ще дойдат хора да ви заблуждават, че Господ не ви обича. Други ще кажат: „Какво сте тръгнали по този път?“ Не че тези, които ще тръгнат по Пътя, ще имат всички удобства; удобствата ще дойдат по-после и отначало ще има лишения. Например като посееш нивата, в хамбара няма да имаш нищо, но ще имаш какво да жънеш. Страданието е сеитба. И човек да не уповава на каквото и да е друго, а само на Бога!

Някой отива в Англия, носи ценни документи и пари, но го обират насред път и той се смущава. Не, след като те оберат, бъди тих, спокоен, като че ли нищо не е станало. Като дойде някое отчаяние, съмнение, обезсърчение, нещастие, приложи Вярата. При всички болести Вярата действа лечебно, понеже се привличат енергии от Природата. Вярата довежда до елексира на Живота. Но като дойде този елексир, низшите същества ще излязат напред да те спънат, за да се отклониш.

Обръщането на света е един много важен въпрос. Един съдия от Варна ми разправи своя опитност: след като умряла майка му, вярата му се усилила. По-рано не вярвал, но вече виждал така ясно духовното устройство на света; и всичко дошло в него по естествен път, не можел да се противи вече. Понеже той обичал майка си, след заминаването си тя започнала да работи върху него, повдигнала го духовно и вече споделял нейните възгледи.

На един от братята Учителя каза:

Ти трябва да другаруваш с някого, който няма критичен ум; това ще ти помогне, понеже твоят ум е критичен. Човек, който няма доверие и Вяра, не може да постигне нещата. Много е мъчно да дружиш с такъв човек.

Ето коя е тайната на Живота: Вярата черпи своята материя от безверието. Всички безверници са работници в кариери и трошат камъни. И като натрупат камари, пренасят ги и хората на Вярата почват да градят.

Апостол Павел е един философ; той е казал: „От вярата зависи слушането.“ Това е съвсем дълбока философия, ще я обясня накратко: ако имаш Вяра, ще можеш да слушаш отвътре това, което Бог ти говори, душата ти ще възприеме това, което ѝ нашепва Бог. А Бог говори постоянно на човека. Внесете едно цвете в зимника, дето не прониква слънчев лъч, и то почва да линее. Изнесете го на слънце и ще се развие добре. Когато хората имат Вяра, те са в състояние на цвете, изложено на слънчеви лъчи, т.е. почват да приемат живот, прана. А когато хората са в безверие, престават да приемат прана.

Източник:
Учителя Петър Дънов „Акордиране на човешката душа“, том 1
архив на Боян Боев
издателство „Бяло Братство“, София 2007 год.

Свързани публикации

Остави коментар