Въздействието на морала

януари 14, 2012 Няма коментари »

 

Въздействието на морала върху различните аспекти на човешкия живот

 

Моралът е отражение на състоянието на духа. Духът се съхранява в сърцето и влияе върху физическото състояние на човека. В Китай до канцеларията на императора се помещава „стая за трениране на сърцето“ – императорът, независимо че е знаел, че е син на небето, тренирал морала си.

Тренирането на сърцето означава вътрешно развитие на човека, все по-дълбокото разбиране на принципите на небесния морал. Цялото ни развитие има 2 нива:
- разбирането на нещата (на природните закони и принципи);
- вътрешното трениране (натупването на енергия и морал).

„Щастието само се кове, както и здравето“. Мъдрият човек подготвя такава почва, върху която болест не вирее.

В основата на всички религии е моралът, макар че се назовава с различни имена: в будизма се говори за добронамереност, добросърдечие и съчувствие, обич; в християнството – за любов; Лао Дзъ говори за природен морал.

Ще разгледаме свойствата на моралната основа за здравословното състояние на човека и неговото издигане.

Ние като част от вселената сме в тясна връзка с всичко останало. Във видимото си поведение човек може да спазва всичко, но да има несъвършенства на невидимо ниво, които му пречат. Главното е хармонията, не просто в разбирането ни, а от гледна точка на реалната хармония между нас и тези енергии. Хармонията никога не е постоянна – отива се към ново ниво на хармония. Когато се постигне едно ниво на хармония, това означава, че е постигната хармония между нас и другите нива в природата. Тази хармония е съгласуваност между нас и явленията в природата. Колкото е по-високо нивото на хармония, толкова повече нараства съгласуваността – тенденцията на взаимната подкрепа се разраства, а тенденцията на взаимното ограничаване се свива – ставаме по-защитени от вредни влияние. Когато човек отглежда морала, започва да изгражда по друг начин взаимовръзките си с обществото. Силно балансираната личност има шанс да не боледува.

Мъдрият човек подготвя сам успеха и щастието си, натрупвайки много морал. Ако човек е морален, това се отразява и върху поколението му. Около човек с фини вибрации, отговарящи на природния морал, винаги цари спокойствие и не могат да се случат лоши неща на хората, с които е свързан. Такъв човек не нарушава ДАО, с вътрешната си простота запазва до голяма степен чистотата на изначалната си същност и няма прегради да се свързва с положителните природни сили. Това означава естествена съгласуваност и той, дори да не търси помощ, тя му се оказва. Той има сили да преодолее много неща. От гледна точка на конкретните действия в древността се е казвало: „Трупайте повече плюсове от небесния морал“.

 

Връзки между нещата и начини за трупане на морал

 

Моралът обхваща:
- поведението;
- мислите (отношението към всичко, което ни заобикаля);
- речта.

Човек може с мисли да се замърси; речта също може да окаже негативно въздействие върху този, който я изрича. Психическата нагласа по принцип е много важна. Не позволявай нарушаване на вътрешния баланс. Ако някой те обиди, формирай правилно отношение към него. Човек дели нещата на добри и лоши, но от гледна точка на природата няма добро и лошо, а неправилни действия, които имат последици, и правилни действия, които също имат последици.

Проявявай добронамереност в отношението си към всички неща – вибрациите на добротата са твоето оръжие. В резултат на оценката си „той е лош“ създаваме вътрешен дисбаланс и слизаме на неговото по-ниско ниво.  Друго явление на несъгласувани взаимоотношения е фактът, че проявяваме интерес към едно и отхвърляме друго. Не бива да отхвърляме, защото привличаме лоши енергии. „Това си е твоя работа и нямам нищо общо с теб“. Когато човек е прекалено обсебен от радостно чувство – например любов, той издига другия на пиедестал, вижда в него само хубавите неща, но се оказва , че другият човек си има недостатъци.
Не трябва да търсим крайностите – крайна любов и крайна омраза. Така ще се предпазим от обсебването на чувства, които могат да ни навредят.

Принципът на единението е заложен на всички нива – не може да харесваме едната си ръка, а другата да мразим. Всяко нещо има своето място, своя път на развитие. Христос е казал „Обичай враговете си“/“Ако обичаме само ближните си и не обичаме враговете си, тогава къде е ползата ни?“/. Това означава вътрешно разбиране, че врагът ти е на много по-ниско ниво и ти не трябва да страдаш от това. Крайното разграничаване е лошо. По-добре е да търсим баланса, за да не паднем на неговото ниво.

„Мълчанието е злато“ /човек е господар на мълчанието и роб на думите си/. Не е добре за нас да говорим каквото ни е на душата, безотговорно да изказваме мнения (положителни или отрицателни). Затова трябва да се тренира и устата. Не бива да казваме неща, за които ще съжаляваме. Всяка дума трябва да е на място и да тежи. Речта е също енергия – думата може да убие или да ти даде сила.

Как да проявяваме всемирната обич – чистосърдечие, добронамереност, вътрешен баланс (да няма любов и омраза); разбирането на космическите принципи във вътрешен план. Не бива да се себераздаваме, защото се изхабяваме. Не бива да правим претегляне – направил съм много, а не съм се издигнал. Не бива да мислим чисто механично „ще дам много, за да ми се даде“. Ако можеш помогни, ако не можеш – не се вини. Важна е духовната нагласа, а не колко помощ ще окажеш. Няма мерило колко да се помага, защото силите ни не са еднакви. Природният, небесният морал се трупа по малко, както и енергията. Моралните натрупвания се включват в светлината на човека. Не се тормози за това, как хората те оценяват.

В древните книги се говори за Инския, невидимия морал – той е много по-висш от видимия морал. Натрупването на Ински морал е особено важно, когато човек след смъртта си отиде в другия свят – това е важно за неговата еволюция след трансформацията.

Всяко нещо, което придобиваме или губим има огромно значение не само за настоящето, но и за бъдещето. Ако имаш добри намерения, но обществото не ги разбира, не се тревожи – това е актив за бъдещето. Не търси признание, че си морален и добър. Спомни си за морала на водата – тя е по-ценна от златото – „капка по капка, вир става“.

 

Автор: Д-р Ван Циенцюн

Свързани публикации

Остави коментар