Захранване след плодово-чаения режим

декември 22, 2011 Няма коментари »


ЗАХРАНВАНЕ

ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН ПЕРИОД СЛЕД ПЛОДОВО-ЧАEНИЯ РАЗТОВАРИТЕЛЕН РЕЖИМ

откъс от книгата на Лидия Ковачева – „Гладът – приятел и лекарство“

„Това е един твърде важен момент след проведените гладни дни за получаване на добър ефект от лечението. Със спиране на храненето уморената храносмилателна система е в почивка, като й се дава възможност за очистване, лечение на допуснатите увреждания, а успоредно с, това и възстановяване. Това е бавен процес, който изисква търпение, време и разбиране. Стомахът и цялото храносмилане са прекратили своята дейност. И те постепенно трябва да бъдат върнати към нормалната си работа.
При дължина на курсовете 10-15 до 20-25 дни възстановителният преходен период може да бъде ограничен до 10 дни при условие, че след това следва пълноценно природосъобразно хранене, но строго ограничено по количество. Но ако се касае за по-сериозни заболявания или е проведен по-продължителен разтоварителен курс, периодът на захранване може да бъде удължен. Въпреки приетата храна организмът все още продължава да прави усилия за чистене и елиминиране на чуждите му субстанции и патологични отлагания и затова не бива да му се пречи. Трябва добре да се разбере, че

ЗАХРАНВАНЕТО Е НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ РАЗТОВАРВАНЕТО.

С особено внимание трябва да се следи за възстановяване на работата на стомаха, което често става бавно и изисква повече време. При приемането на храната не бива да се чувства болка, тежест или друг някакъв дискомфорт, а само лекота. Важно изискване е и доброто сдъвкване – трябва да се следи за всеки залък. Да се следи и за предпочитанието на приеманите и включвани храни. Ако веднага след възстановителните дни се премине на пълноценно хранене или се включват храни от животински произход, то всичко постигнато с гладните дни може не само да бъде разрушено, но и да се появят и допълнителни увреждания.
При случаите, в които не е постигнат лечебен ефект, се оказва, че единствената причина е неправилното захранване с включването на повече или на неподходяща за момента храна. Точно тук самоконтролът и дисциплината трябва да бъдат на висота. Гладът, приложен независимо под каква форма -по-строга или по-омекотена, никога не може да навреди. Но появи ли се неразбиране и липса на контрол при захранването, за оздравяване не може и да се мисли. По този повод д-р Ото Бухингер казва: „Дори лудият може да гладува, но само умният знае как да прекъсне глада и да се възстановява…“ При включване на храните

ГЛАВНИЯТ ПРИНЦИП Е ПОСТЕПЕННОСТТА.

Този принцип трябва да се спазва и като количество на приеманата храна, и като качество на включените различни продукти. Първата храна, която е уместно да се включи след плодово-чайния режим, са зеленчуците в сурово състояние, може и плодове, които до момента не са били поемани. При включване на зеленчуци с по-твърда структура (моркови,, целина, ряпа, червено цвекло и други) е добре те да бъдат настъргани на ренде или обработени с миксер. Към стомаха те трябва да бъдат препращани в подходяща форма. Храните се включват в малки количества, като всяка новоприета храна измества вземаните до този момент плодове и чайове. Необходимо е да се следи за постепенното възстановяване работата на стомаха – той трябва да започне да функционира нормално. Малките количества, вземани в началото, постепенно се увеличават, като се приемат във вид на салати, подправени с лимон, а впоследствие и с растителни масла. След като суровите зеленчуци са добре приети от органите на храносмилането, следва да бъдат включени варените картофи, пасирани като рядка каша, без сол и мазнина. След нормалното приемане на картофите могат да се включат и други храни като овесени ядки, качамак, булгур, черен хляб. Успоредно с тях, но също постепенно и в началото на малки количества – задушени зеленчуци, постни супи, ядки, орехи, бадеми. Може да се включат и 1-2 лъжици кисело мляко като застройка на супата. Докато трае лечебният период на разтоварителния режим, млечните продукти са ограничени и в минимални количества. В първите дни на захранването се яде често, но по малко. С напредването на дните и с увеличаване на количеството на приетата храна се увеличават съответно и междинните интервали, като постепенно се достига до четирикратно хранене. Солта се включва едва след 6-7-ия ден. От диетата се изключват месото, месните и рибните консерви, майонезата, сладкарските произведения, пастите, тортите, бисквитите, шоколадът, вафлите, бонбоните. Захарта се сменя с мед. За алкохола и цигарите е ясно от само себе си. До края на възстановителния период се оформя четирикратно хранене с предимство на растителната храна. Суровите плодове и зеленчуци трябва да бъдат две трети от дневната храна. Тъй като много лесно се губи контрол над приетата храна, било под влияние на появилия се апетит или под влияние на обикновена лакомия, и количеството на храната се превишава, организмът веднага реагира с

ОТОЦИ ПО ГЛЕЗЕНИТЕ

или по други части на тялото. Трябва добре да се запомни, че стомахът трябва да се щади, да му се даде възможност постепенно да възстанови нормалната си дейност, тъй като по време на разтоварването, когато не е бил ангажиран с обичайната си работа, той е поел очистване и възстановяване на своите тъкани, както и на цялата храносмилателна система. Сменена е и нейната функция. С включването на новата храна фактически се пречиства този очистващо-възстановителен процес, който не е доведен до своя край. Ние съзнателно трябва да накараме стомаха да поеме обичайната си работа. Често приетата храна не само предизвиква болка, но и се връща. Количествата, които може да приеме стомахът, са малки. Превишаването им става лесно, тъй като с приемането на храната може“ да се събуди голям апетит. Точно тук е необходим контрол. Пренебрегне ли се той, едни от неприятните последствия са точно- тези отоци, които се появяват по глезените на краката. Отоците могат да се появят и под очите, както и по други части на тялото. Мярката срещу тях е моментално спиране на храненето за 1-2 дни. След като се включи отново храната, тя трябва да бъде леко намалена. С превишаването на приетата храна не само през периода на захранването, а въобще през целия интервал на хранене може наново да се появят болки по болните места. Има ли връщане на болките, значи храната е в повече от това, от което се нуждае организмът в момента. Подходът е същият – веднага се спира храненето за 1-2 дни до утихване на болката, след което приеманата храна леко се ограничава. Нека се запомни като основно правило, че след прилагането на която и да е форма на гладолечение (по-строгата или по-омекотената) завинаги

ДНЕВНИЯТ ПОРЦИОН НА ХРАНЕНЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАМАЛЕН.

В целия цивилизован свят болестите на храносмилателната система са нещо обикновено и разпространено. Има ли заболяване, има и несправяне с храносмилателния процес и колкото по-дълбоки са уврежданията, толкова обработката на храната и абсорбирането й са намалени. С провеждане на курсовете на гладолечение храносмилателният процес се подобрява, абсорбирането също. За задоволяване нуждите на организма вече е необходимо по-малко количество храна. С пълното нормализиране функциите на храносмилателните органи, с възвръщане на здравето желанието за храна е по-ограничено, апетитът е в нормалната си форма и стремежът е към естествените продукти на природата.
След приключване на гладните дни храната добива особена сладост. Изострените вкусови рефлекси я усещат много по-пълноценно и съвсем скоро може да се появи силен апетит. Не се ли контролира, като се ограничава приеманата храна, може да се стигне до тежки последствия. Волята винаги трябва да бъде нащрек при определяне порциите на приеманата храна. Още веднъж ще повторя, че гладът, провеждан в каквато и да е форма, никога не може да навреди, но грешките при захранването могат да бъдат фатални. Там, където е постигнат лечебен ефект, той не само ще бъде унищожен, но ще се появят и допълнителни усложнения. За улеснение на читателя, а и за по-голяма яснота следва

 

ЗАХРАНВАНЕ: ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИЯТ ПЕРИОД В ДНИ.

ПЪРВИ ДЕН: Освен взиманите до момента плодове, чай и мед, могат да бъдат включени зеленчуци в суровия им вид. Те изместват част от плодовете, които са били включени в часовете за храна – обяд и вечеря. Подбират се тези зеленчуци, които ни предлага сезонът. Пролет – зеленолистни, лятото – домати, краставици и т. н., зимата – зеле, моркови, алабаш, гулии и пр. Внимава се да са добре сдъвкани, като при затруднения трябва да се използват рендето или миксерът. Зеленчукът се ползва без подправки. През останалото време се – употребяват плодове и чай.

ВТОРИ ДЕН: Освен суровия зеленчук към обяда и вечерята се добавя варен картоф. Сварява се един картоф (средна големина) – почистен и нарязан в повече вода… Когато е добре уврял, се пасира и се разделя на две порции, като едната се добавя към обяда, а другата -към вечерята. Примерно ако към обяда сте включили едно настъргано морковче, листа от маруля, спанак, домат, парченце зеле или нещо подобно, то към него добавяте половинката от пасираното картофче. За вечеря, ако е включено парче зеле, домат, чушка или друг зеленчук, към нея добавете порцията от втората половинка на пасирания картоф. За подправки могат да се ползват копър, магданоз, лимонов сок или нещо от този род.
Примерно по часове храненето може да бъде оформено така: 8-9 часа – чай с мед и лимон. По желание може някакъв сочен плод.
10 часа – плод. Обяд – пресен зеленчук или някакъв плод и пасираният картоф.
16 часа – плод и по желание чай.
Вечеря – суров зеленчук във вид на малка салатка от зеле, морков, домат или каквото предлага сезонът и се панира в момента у дома. Към нея се добавя порцията на втората половинка на пасираното картофче. Преди лягане може един плод или чай.

ТРЕТИ ДЕН: Оформянето на хранителния режим остава същото, само към варения картоф се добавят и някакви зеленчуци – морковче, парче целина, листни зеленчуци или нещо друго, с каквото се разполага, оформено като постна супа без сол и мазнина. Порциите на супата и салатките леко се увеличават. Салатката към вечерното ядене може да бъде от зеле’, морков или домат, краставичка, чушка и магданоз и т. н.

ЧЕТВЪРТИ ДЕН: Вече може да бъде оформено четирикратно хранене. Закуска – не по-рано от 9 часа – чай с мед и лимон, вода с лимонов сок, настойка от шипки, минерална вода или просто само чаша обикновена вода. Може да се включи някакъв сочен плод според сезона.
Обяд – ползва се някаква салата, но като първо меню може да бъде и порция плодове. Ако сутринта сте взели портокал, грейпфрут или грозде, то към обяда могат да се включат ябълки, праскови, резен диня и пр. Включването на зеленчук или плодове зависи не само от вашето желание и вкус, но и от това, с което разполагате през сезона. След това първо меню следва постната картофена или зеленчукова супа, към която може да бъде добавена малка лъжичка кисело мляко като застройка.
Следобедна закуска: някакъв ллод, чай с мед и лимон или просто чаша минерална вода. Вечеря – порциите на салатите не само леко се увеличават, но се обогатяват, като се прибавя малко парченце лук, счукана скилидка чесън, праз, магданоз, спанак и пр. Супата може да бъде от картофи или някакви сезонни зеленчуци.

ПЕТИ ДЕН: Режимът на хранене остава същият, като се прави преценка как е приета до момента храната от стомаха. Има ли лека болка, чувство на тежест или каквото и да било дискомфортно усещане, трябва да се внимава в количеството на приетата храна, но ако няма нищо смущаващо, порциите леко се увеличават, като към обяда и вечерята могат да се добавят по няколко хапки черен пълнозърнест хляб.

ШЕСТИ ДЕН: Четирикратната форма на хранене се запазва. Оттук нататък може обедната супа да бъде заменена с малка порция овесени ядки, качамак, булгурена каша, печена или варена тиква, супа от домати с ориз или нещо подобно. От този ден може да се включи по малко сол.
Вечерята – второто меню след салатата – може да се разнообрази с малки порции задушен зеленчук (картофи, тиквички) или зеленчуково пюре. Хлябът леко се увеличава.

СЕДМИ ДЕН: Четирикратната форма на хранене остава, докато до края закуските остават само с плод и билков чай с мед и лимонов сок. Следи се за всяка реакция на стомаха. Обядът е винаги лек и ограничен, оформен със салатка или плодове и с някаква въглехидратна храна. При сезони с изобилие от плодове обядът може да бъде оформен с порция плодове и един хубав сандвич с пълноценен хляб с малко масло, олио или зехтин, шарена кол, тънки резенчета лук, печена чушка, сирене или кашкавал (в съвсем ограничени количества). При сезони с изобилие от зеленчуци – маруля, салатка, киселец, спанак, краставичка, домат и пр., докато при вечерята се включва друг вид. В дневното меню могат да бъдат включени и малко ядки.

ОСМИ ДЕН: Четирикратното хранене продължава, като приеманите порции се увеличават по количество при положение, че стомахът е в добра форма. Към ползваната храна се включват ядковите растения – орехи, лешници, бадеми и пр. При вечеря могат да се включат млечни продукти в ограничено количество – сирене, кашкавал, извара, прясно и кисело мляко.

ДЕВЕТИ ДЕН: Включената храна, макар и все още ограничена, е напълно пълноценна. В нея присъстват плодове, сурови и топлинно обработени зеленчуци, ядкови растения, млечни продукти и пълноценен хляб.
Предимството е на растителната храна. Вече могат да бъдат включени фасулът, лещата, грахът, лукът, чесънът, празът, ряпата и всичко, което може да се намери на пазара, отгледано на нашата земя.

ДЕСЕТИ ДЕН: Четирикратното хранене вече може да мине към трикратно, а по желание и към двукратно – само вечеря, като закуската е единствено някакъв чай, сочен плод или нещо подобно.
С приключване на захранването, за да се задържи постигнатото до момента, не може да бъде върнат старият начин на хранене. С връщането му ще се върнат и болестите, дори могат да се усложнят.

Първото и основно изискване при оформянето на новия начин на хранене е дневният рацион да бъде ограничен – приеманата храна по количество да бъде по-малка, тъй като асимилативната способност на стомаха е подобрена й той се задоволява с по-малко храна. И това ще бъде утвърдено като постоянен навик.

ЗАБРАНЕНИ ХРАНИ – месо, месни и рибни консерви, сладкарски произведения, бонбони, шоколад, кафе, алкохол, пушене на цигари.


ПРЕДИМСТВА НА ПЛОДОВО-ЧАЕНИЯ РАЗТОВАРИТЕЛЕН РЕЖИМ


ПЪРВО:
ЛЕКО ПОНОСИМ РЕЖИМ – плодовете, билковият чай и медът със своя богат биологичен заряд не само задвижват и активират развиващите се лечебни процеси, но и държат човека бодър и инициативен. Това дава възможност обикновените хронични заболявания, с които е богато нашето ежедневие, а лечението им с методите на традиционната медицина не е успяло, да бъдат лекувани, без това да изисква прекъсване на трудовата и битовата дейност. Без отпуски и болнични!

ВТОРО: БЕЗЛЕКАРСТВЕНА ПРИРОДОСЪОБРАЗНА ТЕРАПИЯ. Броят на алергичните заболявания с непоносимост към лекарствата расте. Расте и броят на болестите, предизвикани от страничните лоши действия на лекарствата. Множат се и болните, дошли до тежки комплексни състояния, които изискват противоречиви предписания. И единствената терапия, на която те биха могли да разчитат, е гладолечението в неговата омекотена форма – плодово-чаеният разтоварителен режим. И това е така, защото лекува самата природа, „вътрешният природен лекар“, който всеки носи у себе си и който започва активно да действа, когато му се предоставят възможности. Този лекар никога не греши, той насочва действието си точно там, където е най-застрашаващо, най-фатално за живота на човека. И облекчението започва да се чувства само за дни. Ползването на лекарствата може да бъде в изключителни случаи само в началните дни на гладуването по препоръка на лекаря.

ТРЕТО: БОРБАТА С ЕКОЛОГИЧНИТЕ НАРУШЕНИЯ – това е истински актуален въпрос. Замърсена е земята, замърсени са получените от нея продукти, замърсена е въздушната среда, замърсена е вече и вътрешната среда на човешкия организъм. В междуклетъчните пространства се наслояват отрови от най-различен характер, нарушавайки нормалните функции на органите. Последствията са сериозни болестни състояния, при които медикаментозните лечения дават съвсем слаб резултат. Единственият начин човек да бъде изчистен бързо, ефикасно и по безвреден начин от химикали и промишлени отрови, се оказва само гладолечението.
Друг начин със същите резултати медицината до този момент не познава, защото от организма се елиминират не само отровите, но същевременно бързо и неусетно се развива лечебен процес, който довежда до чисти тъкани и здраво състояние на организма.
В Япония е направен експеримент с хора, които работят в отровна промишлена среда, и то без да прекъсват трудовата си дейност. С провеждане на курс по гладуване отровите се оттичат.
Като потвърждение на казаното и за по-голяма яснота предлагам резултатите от направените изследвания на учени-медици от гр.Одеса, които работят върху изчистването на живак от човешкия организъм. С медикаментозно въздействие е постигнато отделяне на живака в урината на 3- 4 пъти, но за съжаление се оказват неблагоприятни страничните действия, предизвикали сериозни бъбречни усложнения. С прилагането на гладолечението отделеният в урината живак е бил десет пъти повече, но без никакви странични усложнения, при което се връща естественото здраво състояние на организма.

ЧЕТВЪРТО: КЛИЗМИТЕ И ОЧИСТИТЕЛНИТЕ СТАВАТ ИЗЛИШНИ. При много от другите форми на гладуване (на вода, сокове или бульони) поради затруднена перисталтика на червата се налага да се правят клизми, които обикновено са неприятни на болните, а и често са свързани със затруднения при ползването им. При нашия плодов режим те стават излишни, тъй като с консумирането на плодовете дефекацията обикновено се запазва, а при запек постепенно се възстановява. При другите форми на гладуване курсът обикновено започва с очистване на червата чрез някакво очистително. При прилагане на плодово-чаения режим това не е необходимо…

ПЕТО: ГЛАДЪТ Е ПОМОЩНИК В БОРБАТА ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ХРОНИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ - независимо дали той се провежда в по-строга, или в омекотена форма. Когато при лекаря се яви млад човек с първите симптоми на някакво хронично заболяване и ако той вместо с медикаменти го изпрати с препоръки за провеждане на предложения режим, само за броени дни леко и неусетно здравословното състояние ще бъде възстановено. Режимът е приемлив и резултатен още от най-ранна детска възраст, дори преди детето да е навършило година. Списъкът на неизлечимите хронични заболявания, за които ортодоксалната медицина все още няма начини за лечение, се оказва твърде обемист. А от друга страна, същите тези болести, лекувани чрез гладуване, една по една са преминали в списъка на лекуващите се. При това лекувани бързо, леко и ефективно.

ШЕСТО: ПОДМЛАДЯВАЩО И ОБНОВЯВАЩО ДЕЙСТВИЕ. С провеждане на лечебните разтоварителни курсове винаги се свалят килограми от теглото, като това не е само оттичане на излишната вода, токсичните и отпадъчните материали, а главно на патологичните тъкани и старите, болнави и нежизнеспособни клетки. Почистената от токсични и отпадъчни материали кръв вече става истински здрава храна за клетките, която им дава сила и здравина. От друга страна, свалените килограми, били те повече или по-малко, с връщане на здравото състояние и преминаване към пълноценно хранене отново се възстановяват, но това вече са нови тъкани, съставени от млади, жизнеспособни клетки – една реално млада и подновена тъкан. Осъществена на практика ювенология. Всеки, който е имал възможност да наблюдава човек, провеждащ разтоварителен режим, без затруднение може да констатира развиващия се обновителен процес. С оттичане на токсичните и отпадъчните материали – главната причина за увреждане и остаряване на клетките и тъканите – може да се види как кожата и тъканите на лицето (а това става и по цялото тяло) добиват стегната младежка структура. Бледият или сивкавоземлист цвят на кожата се заменя с нормалната свежа розовина. Ясно изразено протича обновяването на душевната същност на човека. Подобрява се паметта, бързината на рефлексите, връща се веселата оптимистична младежка настройка. Присъстват ли разтоварителните курсове ритмично и с постоянство в живота на човека, с всеки изминат курс чрез почистване и подмладяване на тъканта се забавя идването на старостта. Не съществува нито една лечебна система, при която успоредно с развиване на лечебния процес да не се осъществява и процес на подмладяване. Гладът, прилаган в каквато и да било форма, по-строга или по-омекотена, винаги се явява средство, спиращо остаряването.

СЕДМО: ЕДИНСТВЕН БЕЗВРЕДЕН, БЪРЗ И ЕФИКАСЕН НАЧИН ЗА СВАЛЯНЕ НА ИЗЛИШНИТЕ КИЛОГРАМИ И ЛИКВИДИРАНЕ НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО. Още повече че лечението може да върви амбулаторно, без да се променя стереотипът на живот, воден до момента.

ОСМО: ПЛОДОВО-ЧАЕНИЯТ РАЗТОВАРИТЕЛЕН РЕЖИМ Е БЪЛГАРСКА ЛЕЧЕБНА СИСТЕМА, възникнала под влиянието на народни традиции, наследени от стари култури и цивилизации, съществували в нашата страна, на които ние сме наследници. Богатата ни природа, предлагаща в изобилие плодовете, ценните билки от планините, расли в своята естествена среда, както и висококачественият пчелен мед доказват завета на Хипократ, че храната трябва да бъде нашето лекарство. И действително плодовете, билковите чайове и медът се оказват истинските лекарства на природата.

След всичко казано дотук остава още един недоизяснен въпрос за:

ДВАТА ВИДА ГЛАДУВАНЕ.

Оказва се, че съществуват два вида гладуване, съвсем различни и противоречиви, които често се бъркат. Първият вид, многократно изследван в медицината, е принудителният глад, който разстройва и убива човека, изпаднал в бедствено положение. Това може да се случи при корабокрушение, срутвания в мините, попадане в арктическа, необитаема местност или нещо подобно, където в момента няма никакъв изглед да се намери храна. При това положение може да се изживее истински душевен срив, който да доведе човека само за 3-4 дни до смърт. Нервната система, поставена в екстремни условия, действа разрушително на целия организъм. Като илюстрация на казаното искам да предам трагедията, разиграла се на френската фрегата „Медуза“. Загубвайки координатите си поради неблагоприятно време, на 2 юли 1816 година фрегатата засяда на рифове край бреговете на Африка. Пътниците -149 души – сковават сал и напускат фрегатата. На нея има вода и малко храна, която бързо свършва. Спасените от потъване пътници (реалната опасност вече е отминала) не са и предполагали, че оттук насетне ще започне истинската трагедия. Храната е свършена, духовете са възбудени и настъпва истински канибализъм – хората започват да се избиват помежду си и да ядат телата на убитите. Започват да умират и когато на 12-ия ден идват спасителите, заварват живи само 12 души, от които 9 – на границата на смъртта. От тях оцеляват само четирима… Коментарът е излишен. До 12-ия ден човекът може да оживее не само без храна, а дори и без вода! Вторият вид глад е доброволното лечебно гладуване, оказало се приятел и спасител на човека. И когато се дава достатъчно информация, за да достигне тя до всекиго и да се знае, че без да е вредно, човек може да преживее седмици и дори месеци без храна, но при условие, че има на разположение вода, той ще запази спокойното си душевно състояние. Има ли запазване на душевното спокойствие, винаги се намира изход и от най-тежките положения. Въпреки че живеем във век на напреднала техника, все още съществуват и корабокрушения, и аварии в мините, и земетресения, и загубвания в арктическа или безлюдна местност, където не може да се намери храна. Хората трябва предварително да са информирани за съществуването и различията между тези два вида гладувания. По време на лечебното гладуване психичното състояние на човека е коренно различно от това на човека, който гладува принудително. Когато се прави с лечебна цел – той е на собственото си легло, на топло и под покрив. Само на няколко метра от него има храна, към която той може да посегне – психиката е спокойна, още повече че край него е и ръководещият го лекар. Съвсем друго е положението на изпадналия при принудително гладуване. Около него обикновено цари пълен дискомфорт – може да е студено, влажно, мокро, да няма дори къде да седне. И към това като се прибави липсата на каквато и да е информация и знания за глада, само за два дни той може да изпадне в паника и в сериозно стресово състояние, когато установи, че изгледите да намери храна са безперспективни. Каквото и да е положението, ако човек знае, че той може да преживее не само дни, а седмици и дори месеци без храна, той ще запази спокойствие. Достатъчно е само да има вода.
Тази информация е необходима на геолози, алпинисти и всякакъв друг вид изследователи. Необходима е и на болните с неизлечими заболявания (според методите на традиционната медицина), където често гладът е единственото лекарство.“

Препоръчвам ви да прочетете цялата книга на Лидия Ковачева, както и да се запознаете с останалите й трудове и тези на д-р Георги Гайдурков.


Използван е откъс от книгата на Лидия Ковачева – „Гладът – приятел и лекарство“,
издателство Гуторанов и син.

Свързани публикации

Остави коментар